Занимателни факти за прабългарите
Да научим малко повече за основателите на българската страна:
С обич към водата
Нашите предшественици вярвали мощно в магическите свойства и пречистващата мощ на водата. Затова преди борба бойците били пръскани с живителната течност, както и земята след жертвоприношение.
Личната хигиена също била на високо равнище измежду прабългарите: те строели огромни публични бани, а по време на поход употребявали специфични походни бани шатри, в които поставяли кожени вани.
Българска пастърма
Едва ли има някой, който може да даде точни сведения за произхода на пастърмата, само че е несъмнено, че суникалната си технология за консервиране на месото прабългарите са били същински майстори в приготвянето на месния деликатес.
Според легендата прабългарските воини нарязвали на необятни линии сурово конско месо и го слагали под седлата си. По време на дългите походи месото се притискало в коня и се осолявало от потта му, добивайки характерен усет.
Праназдраве с кумис
Любимата алкохолна напитка на основателите на българската страна се назовава кумис – тя се прави от ферментирало кобилешко мляко и е същински елексир за полова мощност. Някои теории допускат, че киселото си мляко води началото си точно от кумиса.
След като се заселили на Балканския полуостров и възприели развъждането на овце, прабългарите почнали да вършат кумис и от овче мляко, както и така наречен „ катък “. За тази цел подквасвали прясно овче мляко с „ размивка “ от сирене.
Необичайно правосъдие
В основаната от кан Котраг, наследник на Кубрат, Волжска България съществувала извънредно строга правосъдна система към потвърдените закононарушения.
Волжските българи обаче избягвали да санкционират хора с мъчно доказуема виновност, а подхождали много ексцентрично: обвинените трябвало да бъдат оставени в „ ръцете на бога “, като били откарвани на някой необитаем шубрак или затваряни в сандък, който се качвал на доста високо дърво. Оттам насетне ориста им напълно зависела от господ.
Календарът на прабългарите
За мнозина експерти календарната система на прабългарите е била една от най-точните в света. Българският календар се основавал на придвижването на дванадесет съзвездия, оприличени на животни, според от придвижването на Юпитер (Янкул) към слънцето.
Този цикъл продължавал към 12 години. В съостветствие с древнобългарския календар годината има 365 денонощия и е започвала с най-късния зимен ден – 22 декември енажден (Игнажден).
